Когато някои хора се сплотят изцяло в дадено нещо, много често ги оприличават като глутница вълци – единни в постигането на една обща цел.
От друга страна обаче сме свикнали да чуваме поговорката „на вълка му е дебел врата, защото сам си върши работата.“
Кой от двата варианта обаче е по-удачен в наши дни? Да намериш партньор или няколко такива с които напълно да се отдадете на едно и също нещо… Или да нямаш вяра на никой, да подозираш всеки за свой враг, като това от своя страна ще те направи по-силен и по-добър в работата?
Аз лично не мога да дам категоричен отговор. Хората не са вълци… Те са нещо много по-страшно!
Виждам с очите си как колеги оптимизатори си партнират, работят по едни и същи проекти, вършат повече работа за по-малко време. Единият препоръчва другия за пред клиенти и т.н.
Понякога изпитвам желание да работя с доказал се оптимизатор, но не само за един проект, а за постоянно.
В повечето случаи обаче винаги съмнението надделява. Тоест клоня към вълка единак. Защото е все по-трудно в наши дни да се довериш на някой, да му разкриеш своите знания, опит, начин на работа. Все повече хората се страхуват да не бъдат предадени, в това число и аз.
Реално, ролята на вълка единак е най-сигурна, като цяло.
Но понякога просто си мисля, колко добре ще е ако има поне още един човек, който ти пази гърба и ти помага в работата.
