Е, оказа се, че не мога да се оттърва толкова лесно от блога си. Просто защото Blogger си имат една графа изтрити блогове в която единственото нещо, което можеш да направиш е да възтановиш блога си. Тоест – не можеш да го изтриеш напълно. Такава опция няма 🙂
Защо изтрих блога си?
Това се случи преди малко повече от два месеца. Последната статия, която написах беше на 10-ти октомври.
Всъщност излъгах. Имаше още една статия, която се казваше SEO FUN и която в последствие ме провокира да направя много промени. Целта на тази статия беше да осмее SEO услугите, които все още масово се предлагат на клиенти и които според мен (и според още доста и много по-големи специалисти) вече не работят и могат да се окажат фатални, особено за нови сайтове.
Нямам представа как се случи, но започнах да получавам тонове усмиващи и обиждащи ме коментари. Коментари, които гласяха неща от сорта на : „кой съм бил аз, че да мога да си правя подобни майтапи“ , „къде ми били изчезнали клиентските сайтове“ , „защо съм си бил криел проектите“ и т.н.
Тоест, статията от обикновен майтап се превърва в скандал.
Разбира се, във форума предприемач.ком веднага последваха реакции, линкващи точно тази статия. Аз така и не разбрах в какво съм обвинен.
Не искам дори да давам линк към публикацията там. Дори и nofollow не заслужават, сори.
В общи линии – обвиняват ме, че съм си криел личните проекти 🙂 И че „сегашните ми такива не са били в много завидно положение“.
Аз не смятам изобщо да коментирам тези изказвания, защото не знам първо за какво съм обвинен 🙂 За това, че не показвам всичките си сайтове? Това е смешно…
Единственият по-свестен проект и за който имах големи надежди беше един сайт w1ck3dgam3.com. Да, имах много големи амбиции за него. В последствие затрих и него.
И все пак – защо изтрих блога си, както и някои други такива?
Както Оги на няколко пъти е споменавал – хубаво е да има симбиоза между хората. Да си помагат взаимно. С последните няколко публикации, които бях направил във форума searchengines.bg смятам, че разкрих доста полезни тактики – за търсене на дропени домейни и за анализ на конкуренцията. Но те не бяха всичко. Опитвах се да помагам на абсолютно всеки там – независимо за какъв сайт става въпрос.
И тъпото в случая се получи, че аз искрено гледах да бъда полезен, а в същото време получавах анонимни хейтърски коментари по мой адрес – тук в блога – и в другия форум също.
Ето тук се скъса тънката нишка на симбиозата…
Никога не съм се борил за слава и известност. Факт е – не съм ходил до сега на нито един семиран или конференция. И няма и да го направя. Не съм карал хората да ме обичат, да ме цитират по социалните мрежи или да ме линкват…
Разбирам, че няма как да съм удобен на всеки и че мнението ми няма как да се припокрива на 100% с това на всички останали хора. Но все пак – културният човек просто си подминава.
Да, аз също съм читател и съм абониран за доста блогове. Нормално е не всеки пост да ми е присърце. Но какво от това? Това не значи, че трябва да обиждам автора на блога, ако мнението ми е различно от неговото.
Обаче на някои хора явно съм трън в очите и не пропускат да пуснат анонимен обиждащ коментар или директно да отворят дори цяла тема в предприемача.
Бил съм станал писател 🙂
Това е тема в предприемач.ком. Отново не съм коментирал, защото така и не разбрах в какво съм обвинен.
Четях, търпях… но ми писна! И като всеки един човек и аз си имам нерви и още повече – достойноство. И да – все още кръвта ми е буйна (което може да ме радва) и понякога продължавам да реагирам импулсивно.
Същият този импулс ме накара да залича всичко за себе си в интернет.
Е, оказа се трудна тази задача. Google+ профила и Twitter профила просто няма как да се изтрият. Просто се деактивират, като през това време започват да ти пращат отново и отново покани, докато пак не влезеш в социалката. А влезеш ли – всичко си е по старо му.
Това разбира се не ми попречи да премахна 2/3 от „приятелите“ си във Фейсбук.
Защо ли? Защото всеки един от хората, които съм премахнал има потенциален шанс да е сред анонимните хейтъри, които са ме плюли тук и в предприемача.
Наясно съм, че покрай сухото е изгоряло и доста мокро… Но нищо, ще го преживеете някак си.
Защо връщам блога?
Понякога за да разберем кое е правилно, трябва да направим погрешното… Това го чух по National, докато пишех поста. Всъщност нямам представа. Просто защото ми се пише. Не за търсачката, не за потребителите, а за лично удоволствие. Няма бивш блогър. Започнал ли си един път – става ти краста. Само заради самото писане и затова, че можеш свободно да изкажеш мнение.
Въпреки това, коментарите от тук нататък ще бъдат модерирани. Ако смятате, че сте компетентни да доразвиете темата по която пиша – то заповядайте и го направете. Ако сте настроени с лоши чувства към мен, решението е просто – unfriend, unfollow, unlike, unplus, unsubscribe или каквото решите…
P.S. Възможно е новата тема да има бъгове, които още не съм видял или оправил, както и някои от статиите да не са вече на 100% достоверни. Например – вече не съм собственик на нито една директория за статии, а в блога се говори доста за това в предишни публикации, както и някои SEO методи за които съм писал, вече или не работят или са противопоказни.
